Историята говори ... на български

На македонците им се иска, ама … само на нас ни стиска

Петър Стефанов,

Екип Буревестник

В Буревестник продължаваме темата за будещите единствено смях опити на правителството в Република Северна Македония и на Агенцията за разузнаване на отстоящата на Запад от България територия да претопят и „македонизират“ българското население в Албания. Въпреки натиска над българското малцинство в районите на Голо Бърдо, Гора и Мала Преспа на разни местни „герои“ като Никола Гюргай, Васил Стерьовски, Ефтим Митревски и Вера Тодоровска, българите там не се страхуват и се самоопределят именно като българи. А и няма как да бъдат други, при положение, че различни исторически източници, различни от българските, сочат, че нашенци там е имало, има и ще има.

В следващите редове ще ви представим една няколко интересни статистики, от които става ясно, че в тези региони на днешна Албания са живели различни етноси – албанци, власи, цигани, сърбо-хървати, но не и македонци … Въпреки твърденията им, че те са основали света и са първия народ в историята.

Австро-унгарската статистика

След влизането на австро-унгарските войски в Албания през януари 1916 година те окупират нейната територия до линията на река Вьоса, Охридското езеро на юг, контролирайки повее от две трети от територията на албанската държава. Австро-унгарската администрация решава да се категоризира и да вкара някаква отчетност на населението в завзетите територии. И така, в средата на март 1916 австро-унгарските военни власти в Албания решават да проведат преброяване на населението, а през май същата година започва процесът на предварителното преброяване. Данните, които се събират по време на този процес, не са точни и достатъчни. Затова, през месец март 1917 военните издават заповед, с която начело на процеса по преброяване е назначен Франц Зайнер, който изпълнява длъжността референт на Статистическото бюро на страната Албания. Трябва да се спомене също така, че според заповедта, при установяване на чужди малцинства, преброителите се задължават да констатират говорения език от страна на местните и да правят точни бележки, ако те говорят сръбски, български или български от Македония. Преброителите трябва да определят народността на тези жители, опирайки се на критерия за езика, говорен от тях.

През юни 1917 командването на ХIХ корпус на австро-унгарските войски, посредством нарочна заповед, нарежда на областните командвания и на службите на албанската администрация да започнат подготовка за преброяването на къщите на жителите във всички райони на Албания, които се намират под тяхната юрисдикция. През януари 1918 командването на Корпуса нарежда да се предприемат нужните мерки, така че на 1 март 1918 г. да започне процесът по преброяване на населението в контролираните територии. Според събраните през 1918 данни преброяването на населението на територията на Албания, която се намира под техен контрол, обхваща площ от над 20 000 квадратни километра. Извън тази територия е Южна Албания, която е окупирана от силите на Антантата. В началото на месец юни Гражданският комисар А. Крал изпраща до Министерството на външните работи във Виена спешен доклад, в който се казва, че броят на населението на Албания (в споменатите административни граници) достига до 515 124 жители. От общия брой на регистрираното население в Албания се оказва, че близо 357 000 жители са албанци мюсюлмани, 70 000 са албанци католици, 38 800 жители принадлежат към гръцкото православие, 760 жители принадлежат към православната вяра и се определят като сърби и българи. В преброяването на населението се включват 6 окръга (Bezirk), 28 околии (Kreis) и 114 общини.

Броят на населението по окръзи е следният: Круя има 51 786 жители, от които 51 311 са албанци, 40 власи, 435 йевджи (роми) и 4 жители от друг етнос – българи; Пука има 32 504 жители, от които 32 486 са албанци и 18 йевджи; Шкодра има 84 509 жители, от които 81 997 албанци, 2 власи, 1 675 сърбо-хървати, 5 българи, 15 гърци, 673 йевджи и 142 други; Западна Тирана има 111 088 жители, от тях 106 737 албанци, 1 влах, 562 сърбо-хървати, 2 българи, 14 гърци, 3 724 йевджи и 48 други; в Жур (днес в Косово) живеят 99 187 души, от тях – 90 833 са албанци, 109 власи, 26 сърбо-хървати, 206 българи, 1 грък, 718 йевджи и 294 други; Берат има 113 551 жители, но тъй като в Албания не са запазени документите от преброяването, няма точни данни за етническата им принадлежност; Южна Тирана има 31 588 жители, от които 31 367 албанци, 220 йевджи и 1 българин.

Околия Кавая има 6 села със 182 жители, които принадлежат към малцинствата и говорят чужд език. 162 от тях са сърбо-хървати от ислямската религия, като има още 7 турци и 5 българи. Също така, според доклада, в 7 села от подпрефектура Пешкопия, които са в състава на окръг Жур, има 864 жители, като 793 от тях са българи, православни християни, които практикуват православната вяра към Българската екзархия, от които само 3 имат българско поданство, 36 са власи (24 от тях с българско поданство) и 35 йевджи. Някъде някой да споменава македонци?

Това преброяване на населението се приема за обективно от независимата албанска държава и през 1922 г. данните се публикуват със заглавие:

„Първо преброяване на населението на Албания“, Шкодра, Францисканската печатница, 1922, за което вече писахме.

Френската статистика

В началото на декември 1916 г. командващият окръг Корча френски полковник Анри Декуен и четиринадесетте албански първенци подписват протокол, с който се провъзгласява автономното управление на района и той се поставя под военната защита на френската армия. Съгласно т. 1 от Протокола, т.нар. Корчанска автономна албанска република обхваща град Корча, както и Билища, Колония, Опар и Гора. За префект на автономната област е назначен Темистокли Гърмени. По време на продължилата повече от 3 години и половина върховна военно-временна френска администрация, под прякото ръководство на генерал Сал, през 1918 се провежда официално преброяване на населението на Корчанския автономен окръг. Най-обща информация се събира и за жителите на останалите албански райони, намиращи се под френско управление. Статистическите данни от това преброяване са оповестени през 1922 г. от Жак Буркар, сътрудник по гражданските дейности на командващия албанските територии, админситрирани от Франция по време на Първата световна война. По-късно информацията е публикувана и в списание „Географски преглед“ (“Revue de geographie”, 1923).

Според Жак Буркар, през 1918 г. населението на албанските територии, намиращи се под върховна военно-временна френска администрация, е 122 331 жители, разпределени по народностен и религиозен признак, както следва:

Получените сведения впоследствие се оказват от огромно значение, защото констатацията, че населението не е гръцко, става причина през 1924 г., при една от корекциите на гръцко-албанската граница, 5 от тези 20 села да влязат в състава на Албания: Церье, Пустец, Шулин, Гломбочани и Горица (Горна и Долна). Те, заедно с Леска, Зърновско и Туминец образуват района на част от българското малцинство в Мала Преспа в Албания.

Източник:

Bourcart, J. Les confins albanais administers par la France 1916-1920 (1922).

Ташев, Спас. Българските общности в Западните Балкани. Политически процеси и етнодемографски последици (1913-2019). Том I. Албания. София, 2020, стр. 232