Дудненето на едно празно шише!

Вижте простотиите на Стефан Петров докато е бил в ИАРА

Има хора, които като ги чуеш да говорят за морал, те напушва смях. Има и такива, които, като ги видиш да раздават правосъдие, ти иде да викаш “112”. Но има и трета категория — Стефан Петров, познат в някои „интелектуални среди“ като „Чефо Шишето“. Човекът-метафора на кухата амбиция. Празен като бутилка ракия „Цар Киро“след събота вечер, а шумен като същата бутилка, пълна с чакъл и хвърлена в контейнер за стъкло. Не е нужно да го тръскаш — просто го наклони леко, и ще чуеш дрънкане на кухо.

От ножа до перото – естествен преход

Нашият герой не винаги е бил носител на „журналистически морал“ (ако това изобщо е възможно при „Искра“, медията-сешоар на властови джуджета като Бачийски). Навремето Чефо си играел с ножове — не в кухнята, а по улиците на Варна. Три прободени младежа по-късно, той открива, че съдебната система всъщност има врати и от двете страни. От едната влизаш с белезници, от другата — с „препоръка от Коце, Моце или Боце“. Опитът за убийство е преквалифициран под друг член и Шишето се затъркаляло към варненския затвор с 4 годишна присъда. Малко по-късно бил приведен в ТПО -Житарово на 9 км. от Бургас.

След известно пребиваване в Житарово, където по неофициална информация е научил какво значи „любов зад решетки“, Чефо решава да изпере имиджа си. Грабва „перото“ и влиза в ново амплоа — морален стожер, пазител на законност и критик на системата.

Искра без пламък и морал без памет

В „Искра“, медията-аксесоар на политически лилипути, Чефо намира уют. Пише с патос, сочи с пръст, вика „Къде е държавата?“, без да споменава, как той самият беше част от институция — ИАРА, където по неговите думи вършеше „работа“. По думите на местните – въртеше схеми, снимаше имотите им с дрон и си правеше неканени визити, докато хората били по работа и липсвали от къщи. На държавна хранилка, Чефо се почувствал в свои води. За разлика от затвора, където няма никакви права, тук Стефан имал елементарна такава, с която злоупотребявал, както намери за добре. Имал служебна кола, която си позволявал да кара дори когато е пиян, като мотика. Ползвал я за лична каляска все едно му е подарена, ане дадена за употреба при нужда.

Вълкът козината си мени, но нрава …не!

В един момент му хвръква едно досъдебно производство за фалшифициран документ, пак търка нарове за 24 часа, ама това за Чефо е като ухапване от комар след Житарово. Човекът е калѐн. Даже се връща в ИАРА с повече ентусиазъм и надеждата, че цялата тази приказка няма да има край. После идва запитване на полицията относно дейността му в ИАРА. От МВР вече го засекли да върти алъш-вериш край Твърдица. За капа тръгнала и прокурорска проверка срещу него, която още не е приключила. Защо ли? Можем само да се досещаме.

Стефан Петров толкова си повярвал, че е недосегаем с неговия авер Константин Бачийски зад гърба, че спрял да зачита ръководство и йерахия. Мислил си, че мястото му в ИАРА е пожизнено обезспечено. Да, ама не! Краят дошъл изведнъж с шут от „крак обут в терлик“, един вид съжаление към вече бивш „колега“, а в агенцията празнували като при абитуриентски бал — само дето нямало тъпани.

Днес: „моралист“ с къса памет и голяма уста

Сега Чефо е глашатай на „справедливостта“. Ругае кметове, заплашва институции, говори за „вкарване в затвора“, сякаш държи ключовете. Струва си да се пита: ако беше толкова добър във „вкарването“, защо толкова лесно излезе? Или може би някой „удари един пръст“ и на прокурора, и на съдията…за Чефо е ясно? Не е ясно само, как така в ИАРА е назначен човек с тежко, обременено криминално минало? Защо в службата не знаят, че Стефан Петров е търкал пандизчийските нарове в два затвора? В държавната агенция нямат представа за миналото му, а принципно пресяването на служители следящи за реда в държавните агенции е изключително сериозно. Кой набута Шишето на служба за която не отговаря по никакъв критерий? По чие нареждане?

Като всеки „истински интелектуалец“ от затворнически калибър нарича опонентите си измикяри, тиняци, боклуци, помияри, шматки, тъпаци. Говори за прозрачност, а самият той е, като плик без подател. Говори за морал, а кариерата му е като обелка от евтин салам — все на пода, все омазана, никой не я вдига.

Ако Чефо Петров е лицето на новата гражданска доблест, то българската демокрация вече се клати не само от корупцията, а и от смях. Може би е време да обърнем шишето надолу — не за да го изпразним (той така или иначе е празен), а за да го изхвърлим. В жълтия контейнер. Където му е мястото.

От "Днес България" питат институциите МВР и Прокуратура, докога ще се бавят проверките и производствата срещу Стефан Петров? Обществото очаква с интерес развръзката покрай неговите нови случаи на погазване на закона.

Източник: "Днес България"