Пустите му сърби, станали са … шопи

„Пустите клисурци станали московци“, а сърбите – шопи - с тази перифраза на Вазовото „Нова земя“ би трябвало да отговорим като държава и народ на поредните опити на Сърбия да дестабилизира Балканите. Защото в последните седмици в сръбското общество се разпространява мантрата за наличието на етническа група „шопи“. В първите месеци на годината в редица медии (nportal.rs, rtvbn.com, espresso.co.rs, kurir.rs, vecernjenovosti.ba), като по команда, беше публикуван един и същ текст. В статиите се посочва, че на територията на Сърбия, според последното преброяване от 2011 година, има 142 жители (сигурно самоопределилите се като марсианци са повече), които се самоопределят като шопи. Дори „Братята сърби“ (не знам защо все още има наши сънародници, които ги определят като братя с оглед на историческите подли номера, които са ни правили) прехвърлят границата на наглостта и твърдят в тези статии, че „шопите“ са племе (!) от сръбския народ, живяло на територията на България и изповядвало православна вяра. И въпреки че живеели в България, те приличали повече на сърбите, а през 1836 година искали да се присъединят към Сърбия. В допълнение се посочва, че шопите никога не са се отказвали от своите обичаи и въпреки че езикът им е по-близък до българския, той е самобитен и прилича на другите езици от региона.

Така … обаче … По исторически справки, според класификацията на западните шопски диалекти, те се простират от Трънско та чак до Босилеград и Цариброд и може този нескопосан опит на сърбите да внесат напрежение, да доведе до териториални претенции от страна на България. За източните шопски диалекти дори не говорим, у нас дори първолаците знаят, че те са изцяло на територията на България.

И като заговорихме за историята

                                             Географска карта на Шоплука                                                  Типични носии на шопите

Населението на част от Шоплука намиращ се извън границите на България, от Пирот до Куманово, е имало предимно българско самосъзнание докато не е преминало в състава на Сърбия между 19-ти и 20-ти век. До днес шопите в Сърбия и Северна Македония, с изключение на българите в Западните покрайнини, са асимилирани и имат сръбско и македонско национално самосъзнание. В Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Страхувайки се хората от окупирания Шоплук в Сърбия да започнат отново да обявяват българското си самосъзнание, централната сръбска власт се опитва да ги обяви за шопско или торлашко малцинство.

Политиката на разцепване на националните малцинства е широко разпространена в Сърбия и тактика на техните служби и правителство. Тя се използва не само към българското малцинство в страната, а и към останалите – пример за това са т.нар. „буньевци“, които са отделени от хърватското малцинство. Разбира се, основната цел е по-лесното им манипулиране и по-бързата асимилация. Засега сърбите нямат претенции за наличие на „шопско малцинство“, което да живее в България, както и за признаване на „шопски език“, но не е изключено в бъдеще да имат такива въжделения. Още повече, че от 2022 в Сърбия се провежда „Велико преброяване 2022-2024“, резултатите от което трябва да станат ясни между юни и септември 2023. Сега вече схванахте ли защо точно в този момент в редица проправителствени сайтове се появяват тези статийки? Сърбите си създават нации на териториите на бивша Югославия, а и на Балканите като цяло и мегаломанските им посегателства не спират със създаването на македонска нация и македонски език. Сега започват да създават и „шопски“ етнос, със сигурност ще продължат опитите на териториите на Босна, Хърватия, Словения, да не забравяме и Косово.

И ако трябва да подминем смешната страна на нещата и трябва да потърсим какво се крие зад тези поредни опити на сърбите да внесат напрежение, не само в България, но и на Балканите като цяло. Защото техният основен проблем е, че не могат да развият и узаконят мечтата си да има сръбско малцинство у нас. Така както успяха да се инфилтрират в Северна Македония и в Народното им събрание да има двама сръбски депутати от две сръбски партии (както и огромен брой жители със сръбско самосъзнание и произход, които и се определят като такива и прокарват просръбска политика). В антибългарската пропаганда се забелязва комплексен подход, създаващ впечатление за псевдонаучност с дълбоки исторически и етнографски корени. Зловредните послания се разпространяват постепенно, без кампанийност, като за целта се използват уж благовидни поводи, а понякога и хора, свързани с българското национално малцинство. А това позволява на официален Белград да отрича всякаква връзка със случващото се.

                                  "Шопско хоро" на Иван Мърквичка                                "Ръченица" на Иван Мърквичка

                                                                       (и двете нарисувани в България)

На интелигентните и запознати с историята хора подобни стремежи изглеждат може би смешни, но не трябва да се подминават и подценяват, тъй като постоянното им повтаряне води до формиране на грешни познания у подрастващите и най-вече на тези от български произход и народност, които по силата на Ньойския договор, несправедливо бяха предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Защото, ако това беше просто пореден екзотичен потребител в социалните мрежи с конспиративни теории, нямаше да е проблем. Но тук имаме официални близки до правителството сайтове.

Пък, ако тези хора сериозно са се замислили дали шопите са по-близки до сърби или до българи, може би е добре да си припомнят за делото на желязната шопска дивизия. В Първата световна война тази дивизия бързо успява да върне шопски и торлашки земи и в днешна Сърбия. Защото населението там още говори за западни български покрайнини и знаково нарича единия приток на Морава Българска Морава.

Та, ако ще се връщаме в историята, и ние можем. Но нали уж Сърбия иска не да се връща в историята, а да влиза в Европейския съюз. Опити за напрежение като тези няма да помогнат. Време е съседите ни да се съобразят с актуалната политическа ситуация и реалните условия по европейския си път. Ако Белград въобще ще върви по европейски път.