burevestnik.bg - Мобилна версия

Европа

Дългова криза застрашава Италия

Дългова криза застрашава Италия

Политическите сътресения и повишаването на лихвените проценти от страна на ЕЦБ отново разпалиха страховете от дългова криза, като всички отново насочиха вниманието си към разходите по заемите.

Когато Европейската централна банка прекрати паричната подкрепа през юни, спредът - внимателно наблюдаваната разлика между германските и италианските 10-годишни лихвени проценти - скочи до 245 пункта, което е най-високата стойност от две години насам.

Новината, че ЕЦБ планира инструмент за борба с повишените разходи по заемите в еврозоната, го понижи временно, но в четвъртък той отново нарасна, след като министър-председателят на Италия Марио Драги предложи оставката си.

Президентът Серджо Матарела отказа да приеме оставката на Драги, като изпрати премиера отново да говори пред парламента тази седмица, съобщи АФП.

Дори и без политическата криза Италия е изложена на риск заради "размера на дълга си, ниския си темп на растеж и силната си зависимост от руския газ", заяви пред АФП Жил Мок, главен икономист на AXA Group.

Италия има огромен дълг от над 2,7 трилиона евро (2,7 трилиона долара), или около 150% от БВП - най-високият в еврозоната след Гърция, въпреки че съотношението дълг/БВП започва да се свива.

Страната отдавна изостава от останалите в еврозоната: между 1999 г. и 2019 г. икономиката ѝ е нараснала само със 7,9% в сравнение с 30,2% в Германия, 32,4% във Франция и 43,6% в Испания.

През 2021 г. брутният вътрешен продукт на Италия се увеличи с 6,6 % след спада през 2020 г., дължащ се на пандемията от коронавирус.

Италианската централна банка очаква БВП да се увеличи с 3,2 % през 2022 г. - но тази стойност може да спадне до под 1,0 %, ако доставките на руски газ бъдат прекратени заради войната в Украйна.

Италия разчита на Европейския план за възстановяване да стимулира растежа. Тя е най-големият бенефициент, който ще получи 191,5 млрд. евро (193 млрд. долара), ако изпълни поредица от поискани от ЕС реформи.

Напускането на Драги обаче ще изложи тези реформи на риск. И тъй като голямата му коалиция е в безпорядък, вероятността страната да отиде на предсрочни избори след лятото е голяма.

След като стана министър-председател още през февруари 2021 г., 10-годишният лихвен процент по кредитите падна под 0,5 %.

Сега тя се е покачила до 3,4 процента.

„Ако правителството на Драги падне утре, не мога да си представя какво ще се случи със спреда", каза Франко Павончело, професор по политически науки в университета "Джон Кабот" в Рим. 

Победа на крайно десни или популисти на изборите би натежала значително върху спреда, точно както се случи през 2018 г., когато антиимигрантската Лига на Матео Салвини обедини сили с някогашното антисистемно Движение "Пет звезди".

Моек посочва, че „именно натискът върху Италия убеди ЕЦБ да въведе" инструмент за ограничаване на разликите в разходите по заеми, пред които са изправени най-нестабилните членове на валутния клуб.

Целта е да се противодейства на спекулациите и да се предотврати завръщането на дълговата криза, която разтърси еврозоната през 2012 г.

Главният икономист на Уникредит Ерик Нилсен заяви, че внезапното покачване на лихвите през юни - когато ЕЦБ прекрати паричната подкрепа - е било чиста спекулация, "без да отразява реален проблем с неплатежоспособността".

"Италия се разглежда като най-уязвимата страна, затова именно срещу нея се спекулира".

Но едно крайнодясно правителство в Италия би усложнило нещата: така наречените "пестеливи" страни в Северна Европа в частност не са склонни подкрепата на ЕЦБ да се предоставя на евроскептични държави.

Ще доведе ли повишаването на лихвите до срив на публичните финанси? "Не, защото лихвените проценти би трябвало да се повишат много рязко и трайно, за да започнем да наблюдаваме проблеми с платежоспособността", заяви пред АФП икономистът от Natixis Хесус Кастийо.

Особено като се има предвид, че италианските облигации са със средна продължителност над седем години, което означава, че повишаването на лихвите няма да се отрази веднага на дълга.

Нещо повече, банките са в по-добро състояние, отколкото през 2012 г.

„Икономическите основи остават съвместими с дългосрочната устойчивост на дълга", каза Кастийо.


Още от Европа




Online radio