Защо Иво Прокопиев и Ина Лулчева се страхуват от ареста на Никола Барбутов?

Мнозина останаха изненадани от оставката на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, резултат от избухването на корупционния скандал с отчисляването на 6% от обществени поръчки за самопровъзгласилите се за „борци за върховенство на правото“. И с право, най-малкото, защото Петков беше давал много поводи в краткия си политически път да се оттегли от лидерския пост, но нямаше смелостта, а и разрешението да го направи. Истината е, че не Петков подаде оставката си, не и доброволно, подадоха му я. Същите тези кръгове, които дирижираха появата му в политическия живот у нас, сега го приключиха. Партийно-олигархичните инженери от кръга „Капитал“ занулиха Кирил Петков, в опит да спасят друг свои провален хибриден политически проект – софийският кмет Васил Терзиев.

Отвъд политическия контекст на разпадащата се „Промяна“, през отминалата седмица се разви не по-малко горещ сюжет, разпарчетосващ на съставни части целия механизъм на задкулисни обвързаности между олигарсите от кръга „Капитал“, техните адвокати-лобисти, с партийни, медийни, NGO-проксита и разбира се – малката върхушка политизирани съдии, събрани в т.нар. „Съюз на съдиите в България“ и поредния обслужващ го председател на Върховния касационен съд в лицето на Галина Захарова.

За изненада на всички цялата мрежа бе разкрита от адвокат Ина Лулчева, която заедно със съдружниците си Даниела Доковска и Георги Атанасов, от години работят за върха на кръга „Капитал“ – олигархът Иво Прокопиев, а когато трябва и за неговите скрити и явни проксита. Така се оказва, че Лулчева е адвокат хем на Кирил Петков по делото за незаконно разпоредения арест на Бойко Борисов, забележете, заедно с Даниела Доковска, хем сега се явява защитник на Никола Барбутов, заместник-кметът на Столична община, който в разговор с кмета на район „Люлин“ Георги Тодоров, разкрива цялата схема на кръга „Капитал“ за кражба на средства от парите на софиянци.

За адвокат от нивото на Лулчева, изглежда странно, че първо поема подобен казус. Второ – Лулчева проявява активност, която далеч надскача тази да защитава клиента си в съдебната зала срещу аргументите на прокуратурата, която иска постоянното задържане на междувременно уволнения от Терзиев негов заместник. Стигна се дотам, че Лулчева се появи при удобната Мария Цънцарова от БТВ, за да направи телевизионна пледоария в защита клиента си. Всеки уважаващ себе си адвокат, ясно си дава сметка, че подобни действия будят най-малкото отвращение у гилдията. Особено, когато си се провалил и клиентът ти е с постановен арест на две съдебни инстанции. За да стане ясно колко съществен е казусът, нека погледнем хронологично какво направи Лулчева през изминалите по-малко от две седмици. Когато прокуратурата поиска постоянен арест от Софийски градски съд за Никола Барбутов, Лулчева се опита да го представи като мъченик, сравнявайки го с Андрей Луканов. Твърдеше, че нямало аргументи срещу клиента й, че той бил невинен, че корупция нямало. Всичко било за политическа употреба, нямало доказателства.

„Опорките“ бяха мигновено подети от верните на олигархичния кръг „Капитал“ едноименни медии и сродни такива. Съдийката – Вилислава Ангелова от СГС, която наложи постоянен арест на Барбутов стана обект на медийни атаки от сайтове, свързани както с „Капитал“, но така също и от години служещи като пощенски кутии за поръчкови материали на адвокатите и лобистите около олигархичния кръг. Достатъчно е да се припомни как рекламата на винарската изба на съдружника на Лулчева – адв. Георги Атанасов, грееше от корицата на спряно вече от печат едноименно хартиено списание на сайта, който сега пусна очерняща публикация срещу съдия Ангелова. В статията се правеха внушения, че видиш ли тази съдийка е „лоша“, защото някога е била част от ликвидираното с активната роля на самата Ина Лулчева спецправосъдие.

Пасквилът срещу магистрата имаше обаче и далеч по-голяма цел – евентуално постигане на смразяващ ефект за всеки съдия, които е отвъд кръга ССБ, т.е. би проявил професионализъм, смелост и сила, да постанови постоянен арест на уличен в корупция доскорошен столичен заместник-кмет.

И да, оказа се, че това е било само началото. На апелативно ниво Лулчева поиска отвод на две от съдийките, които предстоеше да се произнесат по мярката за неотклонение на „жертвата“ Барбутов. Отново с мотива, че видиш ли и двете били част от ликвидирания спецнаказателен съд, пък и защитавали работата си като магистрати при дебатите в парламента. Красимира Костова и Веселина Вълева нямаха никакви причини да се отведат, но все пак съдия Костова го направи. Вероятно, за да си спести поръчкови статии, обиждащи публикации в социалните мрежи от тролове на ПП-ДБ, „Капитал“ и прочие.

И въпреки този отвод, единодушно тричленен съдебен състав на Апелативен съд-София потвърди ареста на Барбутов и на сочения за негова дясна ръка „консултант по обществени поръчки“ Петър Рафаилов. Непосредствено след мярката за неотклонение Лулчева си изпусна нервите – обвини съдиите в поръчково изпълнение на чужди нареждания, обясни на придворните си журналисти, че процесът бил скалъпен, че нямало аргумент, а всичко било медийно-политическа пропаганда. На другата сутрин адв. Ина Лулчева отиде и в споменатото вече предаване по БТВ, за да обясни, че щом едната съдийка си била направила отвод, защото, някога била част от спецправосъдието, то и другата е трябвало да го стори. Без да дава юридически аргументи, ползвайки абсолютно удобните въпроси на водещата, Лулчева градеше защитната си теза не на база доказателствата, събрани срещу Барбутов, а с внушения, автор на които отново е била тя, по стари дела на други нейни клиенти, придобили медийна популярност в последните години. 

Ако говори за политическа намеса в съдебната система, адвокат Ина Лулчева трябва да сложи себе си на първо място. Що за арогантност и липса на собствена преценка е подобно поведение? Лулчева, която не е спряла да политиканства в интервюта, пледоарии, коментари, публични изяви. А и когато си се провалил в съдебната зала, компенсирането с медийни манипулации и нападането на действащи наказателни съдийки, със сигурност има обратен ефект. Къде са й доказателствата, че оставането в ареста на Барбутов е по политически причини? Ако е така, то защо Кирил Петков подаде оставка? А и точно Лулчева ли ще говори за политика, когато миналата седмица бе гост на поредната говорилня, спретната от дружките й от соросоидните NGO-та, които претърпяха катастрофален провал в опитите да превземат прокуратурата.