Отново на избори: наръчник за гласуване 2023

На изборите на 2 април в България ще има общо 11 822 секции за гласуване, в 9 366 от които ще има и машини. В чужбина секциите за гласуване ще са 738, като в 244 от тях ще има машини. Това сочи преглед на списъците, публикувани от Централната избирателна комисия (ЦИК). Изборът как да упражни правото си на вот е на самия избирател, освен в малките секции – под 300 души, където ще има само хартиени бюлетини. В секциите с над триста избиратели ще има само по една машини и ако има нерешим технически проблем с някоя, ще се преминава към гласуване само с хартиени бюлетини.

За първи път след края на изборния ден трябва да има видеоизлъчване и запис на преброяването на вота. По време на гласуването това не се предвижда, за да се избегне рискът от разкриване на тайната на вота.

Не се изисква видео за секциите в чужбина, както и при отчитането на вота от гласуването с подвижни избирателни кутии, в болници, социални домове и затвори.

Как се гласува с машина

Машината се активира с карта, която избирателят получава от секционната комисия. На две страници са имената на участващите партии от коалиции: номерата от 1 до 15 са на първата страница, а на втората са номерата от 16 до 21, плюс опцията „Не подкрепям никого“.

След избирането на номер на партия или коалиция, вдясно от списъка се активират бутоните с преференциите: кръгчета с номера от 101 нагоре. Ако няма отбелязана преференция, гласът се брои за водача на листата. В чужбина частта от бюлетината с преференциите няма да бъде активна.

След като отбележи избора си гласуващият трябва да натисне „Преглед“, да види изписан вота си. Избирателят натиска бутона „Гласуване“, ако изписаното отговаря на желанията на избирателя. Ако не, има бутон „Промени избора“, с който може да се върне назад.

След гласуването машината издава хартиена разписка с вота. Когато разписката е отпечатана, промяна в гласуването вече не може да се прави. Бюлетината от машинно гласуване се сгъва веднъж и от едната ѝ страна секционната комисия трябва да постави печат. Машинните бюлетини и хартиените бюлетини се пускат в отделни кутии.

Как се гласува с хартиена бюлетина

Бюлетината, която избирателят получава, се откъсва от кочан. Нарушение е, ако членовете на комисията са накъсали бюлетините предварително за улеснение. На гърба ѝ има място за два печата: секционната комисия поставя първия преди гласуването.

Зад паравана за гласуване избирателят отбелязва вота си със синя химикалка, със знак Х или V в квадратчето с номера на желаната политическа сила. Бюлетината е дълга 60 см., съдържа участващите в изборите 21 партии и коалиции, плюс опцията „Не подкрепям никого“.

Номерата на формациите са от лявата страна на бюлетината, а от дясната ѝ има кръгчета за преференциално гласуване с номера от 101 нагоре. Ако няма отбелязана преференция, гласът се брои за водача на листата. Гласуващите в чужбина нямат възможност да отбелязват преференции.

След гласуването бюлетината се сгъва така, че да не се вижда какъв е вотът. Секционната комисия поставя и втория печат на гърба на бюлетината. В долния ѝ десен ъгъл има осемцифрен номер, който се откъсва от член на комисията след гласуването. Бюлетината се пуска в прозрачна кутия, различна от тази за бюлетините за машинно гласуване.

„Не подкрепям никого“ и недействителни бюлетини

Гласовете „Не подкрепям никого“, които се приемат като израз на протестен вот, не влияят на резултатите от изборите, за да не се вдига изкуствено 4-процентната бариера за влизане на партии и коалиции в Народното събрание. В противен случай това би ощетило малките формации.

Вотът с „Не подкрепям никого“ обаче се взима предвид при определянето на избирателната активност. Тя има ключово значение за това дали решенията на бъдещи референдуми ще бъдат с препоръчителен или със задължителен характер. По закон за да са длъжни властите да се съобразят с решението от национално допитване, в него трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото гласувалите на последните парламентарни избори, като поне половината от тях да са отговорили с „Да“.

С връщането на хартиените бюлетини във всички секции израз на протестен вот може да бъде и надраскването на бюлетините, задраскването на повече от един номер, подаването на празна бюлетина. Всяко отбелязване в бюлетината, извън попълването на едно поле за партия/коалиция и евентуално второ – за преференция, прави бюлетината недействителна – тя се отчита в избирателната активност, но не се брои за никой от участниците в изборите.

При гласуването с хартиена бюлетина има риск валидна бюлетина злонамерено да бъде направена невалидна, например като бъде надраскана. За подобни нарушения следят застъпниците и наблюдателите на вота по секциите. При машинното гласуване всички бюлетини се приемат за валидни.

Броенето на гласовете

Вотът и от хартиените бюлетини, и от машинното гласуване ще се брои на ръка.

Ръчното отчитане на гласовете от устройствата беше прокарано в парламента от групите на ГЕРБ, ДПС и БСП в края на миналата година, въпреки опасенията на изборни експерти, че това създава условия за грешки и манипулации.

Резултатите от гласуването с хартия и на устройствата ще се отчитат и вписват поотделно в протоколите на секционните комисии. Данните от гласуването, които се записват автоматично във флаш паметите на машините, ще могат да се използват само за контрол, ако има разминаване отчетеното от машината и преброеното на ръка.