Кръстовден е

Днес православната църква чества един от големите си празници - Въздвижение на светия Кръст Христов, познат като Кръстовден. По време на богослуженията за празника в центъра на храмовете от олтара се изнася за поклонение светия Кръст. Така вярващите почитат кръстната жертва на Христос за изкуплението на човечеството.

"Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия народ победа над враговете и го запазваш с Твоя кръст". Това са словата на църковния химн, който ще огласи православните храмове днес, на Кръстовден. 

Църквата отбелязва един от големите си празници - Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен. Във времената преди Христос Кръстът е бил символ на безчестие и позорна смърт, защото на него разпъвали най-големите престъпници. Христос обаче осветил Кръста със своята изкупителна смърт. След нея за вярващите Разпятието става символ на жертвената любов и победата над злото, символ на Христос и Неговото спасително дело за човечеството, знак за принадлежност към Църквата като общност от християни и най-почитан от тях предмет.

Празникът Кръстовден е тържествен спомен за значими събития от църковната история, свързани със свещената връзка между християните и Господния кръст. 

През четвърти век по благочестивото настояване на майката на Константин Велики - св. царица Елена, Кръстът, на който бил разпнат Спасителят, бил намерен и изровен от земята в местност близо до Голгота. Йерусалимският патриарх Макарий, в присъствието на царицата и хиляди вярващи вдигнал високо новооткритата светиня. При въздигането на Христовия Кръст множеството пеело "Господи, помилуй" и се покланяло на Разпятието. Като спомен за това събитие Църквата е установила да се чества ежегодно св. Кръст и да се възпроизвежда издигането му и коленопреклонението на вярващите.

Така още от древност възниква един от големите църковни празници - Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен. Особен белег в богослужебната традиция за празника е, че светият Кръст се изнася от олтара, където е положен на престола, който е символ на гроба Господен, поставя се в центъра на храма и когато звучи песнопението "На твоя Кръст се покланяме, Владико", вярващите се покланят на Разпятието и го целуват.

Как възприемат празника вярващи от Враца:

"Искаме или не искаме – нямаме избор. Трябва да носим кръста.  Въпросът е как го носим – дали с търпение и благодарност към Бога, или с ропот, неудовлетвореност и ненавист. По-добре е да го носим с благодарност, тогава той е по-лек. Съвременният човек е по-изнежен, не е склонен да понася трудностите. Трудно е да си носи кръста."

"Човек трябва да си вземе неговия кръст. Трябва да си вземем нашия кръст, за да оставим нещо на другите поколения. От малките наши избори зависи и общото благосъстояние на родината."