Странният случай на Република Северна Македония – Част 1

Петър Стефанов

Екип Буревестник

Измина една седмица от приемането на поредния доклад на Европейския парламент за напредъка на Република Северна Македония към Европейския съюз. Докладът беше приет на 17.06.2026 г. с 411 гласа „За“, 120 гласа „Против“ и 120 гласа „Въздържал се“. В него по същество се изтъква, че липсва напредък на страната. Всъщност, не просто липсва напредък, а изрично се подчертава: „напредъкът в преговорите за присъединяване продължава да зависи от трайни и задълбочени реформи.“ Което на недипломатичен език означава, че ЕП праща ясно послание на управляващите в Северна Македония:

"Ние виждаме, че вие не искате и не правите нищо, за да подобрите страната си и да тръгнете по пътя на европейските ценности и европейската интеграция!"

Дори в самото прессъобщение е посочено:

„Евродепутатите изразяват съжаление за липсата на напредък след доклада от 2025 г., особено по отношение на върховенството на закона, съдебната реформа и борбата с корупцията и подчертават, че са спешно необходими подновен политически ангажимент и междупартийно сътрудничество, не на последно място да се приемат необходимите конституционни изменения, които биха позволили отварянето на първия преговорен клъстер.“

Странно е, че по време на гласуването на доклада в пленарна зала на Европейския парламент, явно знаейки предварително изводите от него (все пак са странно близки с този иначе симпатичен и напълно обективен австриец Томас Вайц), господин Мицкоски, от трибуната за честването на „многовековната“ партия ВМРО-ДПМНЕ по случай 36-ия й рожден ден в град Струмица, изпрати послание „към онези които ни казват (представителите на ЕП, ЕС, на страните членки на ЕС и опозицията в страната), че това е последното искане и последното условие за продължаване на пътя на европейската интеграция: да стигнете до заключение, че вече няма двустранни въпроси, че многовековната македонска идентичност, култура, традиция, обичаи, език са константа и факт и че никой повече няма да повдига тази тема.“

Този човек (доколкото е възможно да се нарече човек - индивид, който след като със своето бездействие и целенасочено подстрекаване на корупцията в страната уби 63 човека преди година и три месеца в Кочани, който като един „прави“ патриот и държавник, вместо да задейства управляваните от него институции се опита да „реши проблема“ пускайки своите „братя“ сърби да сплашват хората в района, а след това сам попита родителите на загиналите деца: „Одредете си цена за вашите деца“ си позволява да диктува, какви трябва да са заключенията на ЕП, ЕС и световните историографи и то с доказани лъжи!

Този същият, господин Мицкоски, си позволява да нарежда: „никой повече няма да повдига тази тема“. Тук веднага възниква разумният въпрос: Докога европейските институции ще позволяват на руските проксита със сръбски одежди да се държат като „најважнији“ бабаити в Европа и да дават нареждания, кой какви заключения трябва да приема? Единствената истина в така отправената от него „порака“ е, че „вече няма двустранни въпроси“.

Браво господин Мицкоски!

Отне ви само две години във властта да разберете (или още не… все пак, както сам се определихте сте инженер, а явно като един „прави“ инженер от Северна Македония, бързо схващате, но много трябва да ви се повтаря) нещо, което ви се повтаря редовно от 2022 г. насам от всички представители, политици и чиновници в ЕП, ЕС и страните членки на ЕС и всеки човек с поне две мозъчни клетки! Ще споменем само един цитат от последното изказване на Антонио Коща от пресконференцията му в Скопие след срещата ви на 2 юни 2026 г.:

„Повтарям, че договореното е договорено и трябва да се изпълни. Нищо повече и нищо по-малко от това. Това означава, че договореното (т.нар. „Френско предложение“ или по-точно „Европейският консенсус“ за започване на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС подписан от 27-те страни членки на ЕС и РСМ) през 2022 г. трябва да се изпълни. След това става дума за нормален процес по разширяване.“

Относно ревниво прокламираната „многовековна“ македонска идентичност следва да се отбележи, че в приетия доклад за напредъка на Република Северна Македония през 2025 г., въпреки че изобщо не е в
прерогативите му, ЕП реши да подчертае, по дипломатичен начин, че му е писнало от лъжите и пропагандата на най-видния „инженер“ и подопечните му „историци“, „медии“ и „и всю остальную сволочь“ (умишлено на любимия език на управляващите в Република Северна Македония).

ЕП в точка 72 от доклада казва, че:

„Признава съществуването на различни тълкувания относно историческите характеристики на македонското общество; подчертава, че докладът му няма за цел да предопредели или ограничи научния дискурс по тези въпроси, нито пък подобни тълкувания влияят върху оценката му за напредъка на Северна Македония към присъединяване в ЕС, който остава основан на критериите от Копенхаген и принципите на  добросъседските отношения; призовава всички страни да възобновят работата на Съвместната мултидисциплинарна комисия по историческите и образователните въпроси на България и Северна Македония и да изпълняват работата си добросъвестно, като по този начин сближат обществата; осъжда всякакви опити за подмяна на исторически паметници и/или артефакти, включително унищожаването на автентично културно наследство; изразява съжаление за унищожаването и фалшифицирането на български надписи;“

Тук е важно да припомним, какво каза господин Тимчо Муцунски, министър на външните работи и търговията на „многовековната“ ни югозападна съседка създадена, през 1991 година (в Република Северна
Македония 35 години явно са равни на „многовековна“) в София на 10.06.2026 г.: „силните идентичности не е нужно да се изграждат чрез атаки срещу чуждите идентичности“, а да имаме капацитета „да празнуваме нашите различия, да се уважаваме и да не се връзваме на въпроси, свързани с история, идентичност и език.“

Е, господин Муцунски, колко е силна „многовековната“ идентичност на Република Северна Македония (изрично в целия текст е подчертано официалното име на страната – Република Северна Македония, защото голяма част от политиците и един конкретен инженер бъркат името на страната с географската област на чиято територия е създадена през 1991 година) щом се изгражда върху насаждането на омраза към българите (в и извън страната), отричане на историята, отричане на произхода на част от гражданите на страната и щом дори ЕП вече не може да мълчи и в доклад подчертава: „осъжда всякакви опити за подмяна на исторически паметници и/или артефакти, включително унищожаването на автентично културно наследство; изразява съжаление за унищожаването и фалшифицирането на български надписи;“?

Колко странно е господа Мицкоски и Муцунски да вярвате, че с лъжи, пропаганда, корупция, репресии и кражба на история и герои от съседни страни може да изградите „многовековна“ идентичност и заслужавате
моментална евроинтеграция? 

Дами и господа политици от ЕС, не е ли прекалено странно да продължавате да сте прекалено мили с управляващите в една страна, които самите Вие знаете и оценявате, че унищожават и фалшифицират историята си и са подвластни на „сръбски свят“?

Дами и господа политици от ЕС, не сте ли точно вие последната защитна стена на европейските ценности?

Дами и господа политици от ЕС, ще позволите ли „македонският кон“ (знаем, че правилният израз е „троянски кон“, но все пак „трябва“ да сме „европейци“ и да зачетем изконното, „многовековно“ право на всеки „високоуважаван“ кандидат за членство в ЕС да променя историята на света спрямо собствените си интереси!) да влезе през парадния вход чрез корупция, натиск и влияние от трети страни в ЕС?