Кръчмите у нас - с четворни печалби

Ниската ДДС ставка, въведена заради ковид, е увеличила чувствително печалбите на ресторантьорите. Това става ясно от данни на Националната агенция за приходите. Ресторантьорският бранш отчита почти 3,7 пъти по-висок корпоративен данък през 2024 г. спрямо предпандемичната 2019 г. Една от причините е именно намалението на ДДС от 20 на 9% за сектор. Ниската ставка бе въведена в средата на 2020 г., за да се помогне на бранша, който бе най-силно засегнат заради локдауните по време на ковид. Тя обаче остана да действа известно време и след пандемията заради настояване на бизнеса. Ставката беше върната на обичайните си нива едва в началото на миналата година. А наскоро представители на сектора овдигнаха отново въпроса за намалението й.

Данни на Националната агенция за приходите, поискани по Закона за достъп до обществена информация, сочат, че през 2019 г. на сектора е начислен 25,7 млн. лв. корпоративен данък. За 2020 г. сумата е почти без промяна. През 2021 г. корпоративният данък се удвоява и е вече 53,8 млн. лв. През 2022-ра стига 75,9 млн. лв., през 2023-та - 91,8 млн. лв., а през 2024-та – 93,7 млн. лв. За 2025 г., когато вече действаше нормалната 20-процентна ставка, все още няма данни. Причината е, че заради законовите срокове за подаване на годишни данъчни декларации информацията ще е налична след края на юни, обясняват от НАП. Но от бранша смятат, че връщането на 20% ДДС е намалило печалбите на сектора наполовина. Увеличаването на дължимия данък печалба от ресторантьорския бранш е един от мотивите представители на този сектор да защитават намалената ставка по ДДС. Според тях това, което постъпва от бранша в бюджета под формата на преки данъци, компенсира до голяма степен по-ниските приходи заради намаленото ДДС. Дори това да е така обаче, съпоставка за няколко години назад трудно може да даде точна картина, тъй като цените и заплатите са вече съвсем различни.

Данните на НАП показват, че ниската ДДС ставка е намалила драстично приходите от този данък в бюджета от страна на ресторантьорския бранш. Това е така не само заради самото намаление на данъка върху крайния продукт, но и поради факта, че фирмите имат право от своя страна да си възстановяват 20% ДДС върху много свои разходи, като ползват данъчен кредит. През 2022 г. данъкът за внасяне и данъкът за възстановяване почти са се изравнили, като разликата е сведена до пренебрежимите 7,8 млн. лв. Това е ДДС-то, която би трябвало да е влязла в бюджета от целия бранш. През пандемичната 2019 г. тази сума е била 151,4 млн. лв. А през 2025 г., когато ДДС е вече върнато на 20%, в хазната са постъпили близо 400 милиона лева ДДС от ресторантьорите.

Приходите от осигуровки и подоходен данък на наетия персонал също са нагоре. Това се обяснява с ръста на заплатите на заетите в сектора. През 2025 г. спрямо 2019-а данъкът върху доходите на физическите лица, внесен от бранша, се увеличава 2,5 пъти – от 53,2 млн. на 130,4 милиона лева. А осигурителните вноски се вдигат от 195,7 млн. на 407,7 млн. лв.

Когато през 2020 г. ДДС за ресторантите падна, това не се отрази на цените в кръчмите. Още тогава беше заявено, че такъв ефект не се очаква. А намалението се прави, за да се стабилизира удареният от ковид бранш. Данните на НАП показват, че през 2025 г. спрямо 2019-а цените в заведенията са се увеличили повече от два пъти. Това се вижда от размера на данъчните основи за облагане с ДДС. През 2019-а сумата е била малко над 3 млрд. лева, докато през 2025-а минава 6,5 милиарда лева. Ресторантьорите мотивират увеличението на цените с постоянното нарастващите си разходи.