Какво е китайското влияние в Европа и на Балканите?

"Това е едно от най-мащабните разследвания, които сме правили. Това не е само продукция на колегата Димитър Русков, но в нея участват и унгарски журналисти, колеги от Австрия, Сърбия, Македония, които съдействаха. Мащабът на случващото се на границата с България е много тревожно. Направихме го, защото това е много тежък антиевропейски проект, който се случва на нашата граница, а част от нещата, които Китай действат засягат околната ни среда, както и други стратегически интереси на страната", коментира журналистът Любчо Нешков. 

Според журналистът Димитър Русков през последното десетилетие се изгражда един образ на Виктор Орбан," като спасител, като лидер, за пример, към който едва ли не трябва всеки ден да се стремим, да приличаме на Унгария, но всъщност този филм показва през гласа на самите унгарци, политици, общественици, анализатори, журналисти, как зад него и неговите проекти се крие брутална и грозна корупция, която дори и тук не можем да си представим, как китайските проекти целят създаването на една мрежа, вътре в Европейския съюз, който е един вид анти-теза на Берлинския процес, на разширяването. Всички държави от тази мрежи служат като икономически сателити на безскрупулния комунистически режим в Китай.

На въпроса кои са примерите за открития на журналистическото разследване, които будят най-силна тревога Русков разказа за "коридор 10", създаден още през 90-те години, на практика се изгражда и служи за китайските интереси.  Става дума за ЖП линията от Будапеща за Белград, която подминава всички унгарски градове. ЖП линията, от която е част гарата в Нови сад се срути преди точно 1 година и започнаха протести срещу режима на Вучич. И сръбската, и унгарската част са построени със заеми от по 3 млрд. евро от Китай. Строят се от китайски работници и техника. Във филма се вижда как по уж новата жп линия, по която влаковете се движат със 168 км/ч релсите са от 1980-та година, производство от Съветския съюз.

Филмът проследява как китайските кредити разширяват политическото влияние на Пекин чрез авторитарните режими в Унгария, Сърбия и Северна Македония. Непрозрачни заеми, подписвани чрез институции като Bank of China, водят до политически обвързаности.

В центъра на разказа е железопътната линия "Будапеща–Белград" – символ на китайското настъпление чрез инициативата "Един пояс, един път". Експертите предупреждават, че проектът е скъп, непрозрачен и с минимален икономически ефект. "Ще изплащаме този дълг стотици години", казва унгарският политик Мартон Томпош, подчертавайки абсурдността на трасето, което заобикаля ключови унгарски градове.

Кметицата на IX район на Будапеща, Кристина Барани, предупреждава: "Проблемът не е заемът, а условията му." Според нея скритите клаузи и липсата на обществен контрол върху договорите поставят Унгария в опасна ситуация. Виктор Орбан е ключова фигура в тази мрежа. След като ЕС замрази европейските фондове, той обърна Унгария към Пекин и Москва. Унгария е плацдарм за китайските интереси в ЕС, а филмът показва как китайски технологии за лицево разпознаване, камери и софтуер за проследяване вече се използват срещу протестиращи и опозицията в страната. Нелегални китайски "полицейски участъци" и шпионска инфраструктура превръщат Будапеща в хъб на контрол и влияние. Направен бе и опит за създаване на кампус на китайския университет "Фудан", свързван със шпионаж и най-лошите пороци на комунистическия режим в Китай, спрян заради масови протести на унгарците.

Анализаторът Тамаш Матура обяснява, че Орбан изгражда система от себеподобни режими, която подкопава единството на Европа. Унгарският депутат Акош Хадхази допълва, че моделът на Орбан е съзнателно ориентиран към Изтока и обслужва личното му оцеляване във властта. Журналистът Йожеф Макай предупреждава, че китайските системи в Унгария могат да се прилагат за контрол над гражданите. Бившият депутат Андраш Фекете-Дьор описва контрола на Виктор Орбан върху медиите и разпространението на фалшиви антиевропейски новини и наративи.

В Сърбия президентът Александър Вучич копира стратегията на Орбан, използвайки китайските пари, за да бетонира властта си. Черна гора пък бе на ръба на фалита заради кредити от Пекин. Сръбският политолог Вица Митрович разкрива как китайските компании контролират минодобива и застрашават околната среда, както и здравето на обикновените хора.

В Северна Македония китайските капитали са навлезли дълбоко в медиите и политиката, а проектът "Сръбски свят" цели засилване на зависимостта от Белград. Бившият шеф на македонското контраразузнаване Горан Митевски уверява, че Белград, Будапеща и Пекин координират медиен и политически контрол върху страната и отправя призив към службите за сигурност да противодействат на чуждата намеса.

Гърция е другата ключова точка. През 2009 г. китайската компания COSCO поема контрола върху 67% от пристанище Пирея – стратегическа врата към Европа. Пекин инвестира и кредитира с милиарди долари в гръцкия морски транспорт, превръщайки Средиземноморието в китайски логистичен хъб.

Китайската стратегия за мегаинвестиции, дългово обвързване и технологично проникване създава спирала на зависимост за малките икономики на Балканите. Критични транспортни артерии като Коридор 10 могат да се превърнат в инструмент за политически натиск и заплаха за военната мобилност на НАТО.

Естественото разширяване на Европейския съюз е нежелано от авторитарните режими в региона. Филмът на БГНЕС показва как, зад фасадата на инфраструктурни проекти, се изгражда нова геополитическа архитектура, в която Китай, Русия и авторитарните лидери в Западните Балкани се стремят да прекроят бъдещето на Европа.|

Преди година Китай и Унгария подписаха в Будапеща редица споразумения - включително за сътрудничеството в ядрената енергетика. Срещата между Виктор Орбан и Си Дзинпин остана известна с фразата на китайския ръководител, че двете страни потеглят на "златно пътешествие" .

бТВ