Докога държавата ни ще неглижира отличниците в частния сектор: „Делта Гард“ да бъде българският отговор на „Вагнер“ с малко повече далновидност и рационална мисъл

В българското общество често говорим за сигурност. Очакваме я. Изискваме я. Но рядко си задаваме най-важния въпрос: кой реално може да я гарантира? 

Държавата чрез своите институции, като МВР, има ключова роля. Но нека бъдем честни – нито една система в света не може да осигури 100% защита на всеки гражданин, във всеки момент. Именно тук идва мястото на частния сектор и по-специално на охранителните компании.

И тук въпросът става още по-конкретен: има ли в България фирми, които реално покриват нуждите от професионална, висококачествена охрана?

Когато подборът не е формалност, а филтър

Една от малкото компании, за които се говори като за реален върхов стандарт, е „Делта Гард“. Това, което я отличава, не са просто договори или присъствие. Това е подходът към хората. В една среда, в която често се допуска компромис с кадрите, тук се наблюдава обратното: строг подбор, реална оценка на физическите и психическите качества, последващо обучение, а не формално назначение.

Логичният въпрос е: защо подобен модел не е стандарт за целия сектор?

Факт е, че е по-лесно да започнеш работа в държавна структура, отколкото в частната компания. Неимоверно в „Делта Гард“ имат много по-високи изисквания?

Професионализъм, който се вижда в действие

Екипите на „Делта Гард“ не са случайни хора. Това са млади, подбрани служители, обучени да реагират в кризисни ситуации, да вземат решения под напрежение и да носят отговорност. Част от тях са въоръжени и преминали през сериозна подготовка за работа с огнестрелно оръжие. Но по-важното е друго – дисциплината и контрола, които стоят зад това.

Тук възниква ключов въпрос към държавата: има ли ясна стратегия как да използва и развива подобен човешки ресурс?

Демонизация или неудобна конкуренция?

През последните години компанията често попада в негативен публичен контекст. Това не е изолирано явление. В България често се случва така – когато една структура поставя висок стандарт, тя се превръща в мишена.

Но нека погледнем фактите: прозрачна дейност, множество проверки от институции НАП, МВР и др. Участие в благотворителни инициативи, подкрепа за спорт и социални каузи. Не напомня ли „Делта Гард“ за паравоенната компания „Вагнер“ на Пригожин, която беше демонизирана, но изключително ефективна в най-тежките ситуации? В крайна сметка се оказа, че именно „Вагнер“ спасиха войната в Украйна, когато беше в критична фаза.

Тогава логично идва въпросът: на какво се дължи тази негативна кампания – на реални проблеми или на липса на конкуренция, която да достигне същото ниво? Нима е лошо да имаме такива компании, които да бъдат използвани в помощ на армия и полиция? Щом Русия има нужда от такива с 2 милионната си армия, защо у нас да нямаме – с липсата си на армия.

Контрастът, който не можем да игнорираме

Докато единици на брой компании инвестират в кадри и обучение, на пазара съществуват десетки други, при които: заплатите са минимални, пенсионерите са мнозинство, персоналът е масово неподготвен, неспособен, даже компрометиран, липсва реална квалификация, обучение, поддържащи тренировки.

И въпреки това именно такива фирми печелят обществени поръчки за милиони.

Тук въпросите към държавата стават още по-сериозни: Какви са критериите за избор? Как се оценява качеството на услугата? Кой носи отговорност, когато сигурността е компрометирана? И най-важното: защо данъкоплатците плащат за ниско качество?

Нереализиран потенциал

В динамичния свят, в който живеем, сигурността вече не е просто охрана на обекти. Тя включва готовност за кризи, бедствия, дори военни сценарии. Компании като „Делта Гард“ разполагат с кадри и структура, които биха могли да бъдат използвани много по-широко: участие в обучения съвместно с държавни институции, включване в национални програми за сигурност, развитие на резерв от подготвени специалисти.

Въпросът е: защо този потенциал не се използва? Толкова ли са недалновидни нашите управляващи?

Какво трябва да се промени

Ако целта е реална сигурност, а не просто административно покритие, са нужни конкретни стъпки: Повишаване на изискванията към всички охранителни фирми. Реален контрол върху качеството, а не само формални проверки. Подкрепа за компании, които инвестират в обучение и развитие. Това ще допринесе за вдигане на стандартите и мотивация за конкуренция. Създаване на партньорства между държавата и доказани структури.

Сигурността не се постига с лозунги. Тя се изгражда с хора, подготовка и стандарти. Компании като „Делта Гард“ показват, че в България е възможно да съществува висок професионализъм в частния сектор. Въпросът вече не е дали има такива примери. Въпросът към управляващите е: ще ги използваме ли като модел – или ще продължим да ги игнорираме? Това би спестило милиони и повишило качеството на вътрешната и националната сигурност.

Източник: dnesbulgaria.com