Тънка китайска линия

Как Китай строи новата Велика китайска стена в сърцето на Европа

Петър Стефанов, Буревестник

Вече близо 15 години, тихо, почти незабележимо и с много пари Китай се опитва да построи нещо като граница – финансова, икономическа, транспортна между държавите от Централна Европа и Западните Балкани с Европа. Нещо като Великата китайска стена, но този път в сърцето на Стария континент.

Чували ли сте за „16+1“? Не! Но по тази тема се работи и то много активно.

"16+1" е инициатива на китайското правителство, започнала през 2011 година, предшестваща инициативата "Един пояс, един път", чиято цел е да развива сътрудничеството между Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа. Китайците раздават пари в част от Балканските държави, а опасенията на Брюксел за бъдещо разделяне на общността се потвърждават всеки изминал ден.

Как се прави китайски пробив в Западните Балкани

Китайските инвестиции в 16-те европейски страни (все държави от бившия социалистически блок) разкриват силен акцент върху балканските държави, които (не)искат да се присъединят към ЕС. Над $20 милиарда долара инвестиции в 16-те са съсредоточени в пет страни извън ЕС - Албания, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Черна гора и Сърбия. Сърби и Черногорци са в имагинерни преговори да се присъединят към ЕС, докато Албания и РСМ получиха покани да започнат преговори за присъединяване още през 2019 г.

Справки в различни регионални медии сочат, че инвестициите на китайски компании са помогнали за повишаване на обществената подкрепа за проруски идеи и партии в Източна Европа, като китайските инвестиции не носят негативните последици например от инвестициите, подкрепени от Москва. Оказва се, че на Балканите много китайски сделки са насочени към инфраструктурата, включително железопътните линии, които Европа не желае да финансира. След като бъде завършена, инфраструктурата ще позволи на стоките от гръцкото пристанище Пирея (под китайски контрол) да се насочат към Югоизточна и Централна Европа по остта Атина – Скопие – Белград – Будапеща. И така София остава силно встрани.

През територията на Македония минават 2 транспортни коридора. Единият е север-юг - магистралата, която свързва Белград със Солун – т.нар. Kopидop 10, който в разширения си вариант зaпoчвa oт Лoндoн и cвъpшвa в Kaлĸyтa. B ĸoнтинeнтaлнaтa чacт нa Eвpoпa тoй минaвa пo тpaceтo Зaлцбypг - Люблянa - Зaгpeб - Бeлгpaд - Hиш - Cĸoпиe - Beлec - Coлyн и имa няĸoлĸo вaжни paзĸлoнeния:

- Гpaц - Mapибop - Зaгpeб

- Бyдaпeщa - Hoви Caд - Бeлгpaд - Hиш - Coфия - Πлoвдив - Димитpoвгpaд - Иcтaнбyл - нaшият yнгapcĸo-cpъбcĸo-бългapcĸи ĸopидop

- Beлec - Битoля - Лepин - Флopинa - Bиa Игнaтиa - Игyмeницa.

Toзи ĸopидop имa cлaвaтa нa "Kopидopa нa CИB" (бившият комунистически Съвет за икономическа взаимопомощ), зaщoтo ĸaтo изĸлючим Австрия и Гъpция, ocтaнaлитe дъpжaви ca oт бившия coциaлиcтичecĸи лaгep.

Другият се казва Коридор номер 8 и съществува в голямата си част само виртуално. Той би трябвало да свърже Дуръс в Албания с Бургас, а оттам с Грузия, Азербейджан и Каспийско море. По пътя на Коридор номер 8 са все приятелски на САЩ и Европа държави - Албания, България и Грузия.

Единственото слабо звено е Република Северна Македония.

От една страна тя е част от българската история, която включва общия език и общото минало, но и търговските, социални, икономически и транспортни връзки. От друга страна РСМ е част и от Югославската история с общо минало, но пък с много по-развити търговски, социални, икономически и транспортни връзки.

Май се оказва, че по-лесният път на стоките е към Белград и Солун, а дали историята ни с РСМ е обща не е важно, защото настоящето й е свързано със Сърбия и Гърция.

Така се връщаме и на сериозните китайски инвестиции в Сърбия и Република Северна Македония, идващи от … Виктор Орбан

В края на миналата година, малко след идването на власт на ВМРО-ДПМНЕ и на българомразеца с бизнес у нас обаче Християн Мицкоски, дойде и новината, че РСМ ще получи 500 милиона евро заем за изграждане на различни транспортни и инфраструктурни проекти, най-вече част от Коридор 10. Разследване показа, че парите идват от Китай, като заемът е трябвало първо да мине през Сърбия, но последно е предоставен от Унгария. Уж средствата идват от Будапеща (да се чуди къде у Орбан такава любов към македонците), но всъщност парите са част от 1 млрд. евро, отпуснати на Унгария от консорциум от китайски банки през 2024, става ясно от разследване на журналистическата платформа Vsquare. Дипломатически източници също са категорични, че двата заема (китайският за Унгария и унгарският за Република Северна Македония) са свързани.

Откъде идват парите?

През пролетта унгарското правителство си осигури и изцяло усвои 1 млрд. евро от консорциум, включващ Китайската експортно-импортна банка и унгарския клон на Банката на Китай. Заемът е най-големият в страната и е за съвместния унгарско-китайски проект за разширяване и модернизиране на железопътната линия Будапеща - Белград. Македонците също подкрепят транспортните връзки Гърция – РСМ – Сърбия – Унгария, които са част от Коридор 10, за сметка на Коридор 8 по направлението Албания - България.

Не на последно място "Фидес" на Виктор Орбан и ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски са съюзници. В Унгария от години се крие „политическият баща“ на Мицкоски - Никола Груевски, бивш македонски премиер и лидер на ДПМНЕ, санкциониран по закона "Магнитски". От друга страна публичен слух е, че Орбан финансира огромна медийна империя в РСМ, която бълва единствено и само мощна омраза срещу България.

В доклад на ЕС, публикуван наскоро, се отчита фактът, че в РСМ особено силен е фокусът върху влиянието на трети държави, включително Русия, Китай и Сърбия. В текста се посочва, че сръбски таблоиди и медии със сръбскоезично съдържание разпространяват прокремълска пропаганда в Република Северна Македония, подкопават европейската интеграция и насаждат антиевропейски настроения. Отбелязва се и участие на представители на северномакедонското правителство в инициативи, свързвани с проекта за т.нар. „сръбски свят“, който подкопава регионалната стабилност. В доклада се предупреждава, че китайски дипломатически структури са финансирали платено съдържание и коментари в македонски медии. Анализ от 2023 г. установява, че свързани с руската държава субекти са използвали сръбски медийни проксита, за да разпространяват информации, насочени срещу ЕС и НАТО и твърдящи, че ЕС притиска РСМ да "се откаже от своята идентичност". Познато ли ви е?

Почти същата е ситуацията и в Сърбия, като Орбан и Вучич не крият добрите си отношения. Ако се разровим със сигурност ще намерим „заеми“ от почти фалиралата Унгария към Сърбия за различни инфраструктурни обекти – все изпълнявани от китайски компании. Като козирката на ЖП гарата в Нови сад, която уби десетки и е на път да бутне режима на Вучич – също строена от китайци.