Ивайло Константинов: Правителството се нуждае от хиперинфлация. Песимист съм за изхода от преговорите

"Песимист съм за изхода от преговорите с правителството. Това казва в интервю за „24 часа“ Ивайло Константинов, който беше един от от организаторите на големите протести на превозвачите, основател и собственик на „Юнион Ивкони” до 2019 г. Сега има бизнес в туризма и търговията с петролни продукти.

„Песимист съм за резултатите от този диалог. Първо, главната тема на протеста – високата инфлация, породена от неконтролируемия ръст в цените на горивата, е изтласкана в ъгъла. Второ, диалогът, както го нарекохте, се свежда до работна група, която да анализира размера и обхвата на ТОЛ таксите, и до декларирани намерения от премиера за провеждане на диалог. По останалите теми на практика до този момент диалог не е стартирал. Нещо повече, поетите гаранции от премиера за пълен мониторинг и контрол върху безчинствата на транспортния министър не се изпълняват. А последният е персона нон грата за обединения транспортен бранш. В тази ситуация не ми е ясно какъв диалог можем да водим с този човек“, казва Константинов.

Константинов пояснява, че исканията на превозвачите са били насочени към озаптяване на инфлацията, която ще удари всеки българин.

„Предложихме три мерки, които категорично ще ограничат галопиращата инфлация: намаляване на акциза с 50%, премахване на биодобавката в горивата и мораториум върху повишаването на обхвата и размера на ТОЛ таксите само от 6 месеца. Това са добре премислени, анализирани и икономически аргументирани предложения. Всички сме наясно, че горивата и транспортът като цяло са един от фундаменталните ценообразуващи фактори и един от основните инфлационни стълбове наред с електричеството и природния газ. 

Горивата имат роля в ценообразуването на почти всички стоки от потребителската кошница.

Ако хипотетично приемем, че разходите за гориво и транспорт имат дял от 10% в себестойността на разходите за производство на 1 кг хляб, това означава, че през миналата година по това време, когато 1 кг хляб струваше около 1,50 лв., купувайки си 1 кг хляб, сме плащали 0,15 лв. за горива и транспорт. А днес, когато ръстът на дизела е близо 60%, купувайки си 1 кг хляб плащаме с 9 стотинки повече. Същата е сметката за всеки продукт за нашата трапеза и с почти всички стоки за бита. В крайна сметка нашият задълбочен анализ показа, че всеки 10% ръст в цената на горивата водят до 1% инфлация. Т.е. ние твърдим, че днес 6% от инфлацията се дължи на увеличението на горивата с 60%“, пресмята той.

Това ще рече, че всяко българско семейство, което през май 2021 г. е харчило 500 лв. за храна, през май за същата храна харчи 600 лева (инфлацията при хранителните продукти е близо 20%, твърдят много от анализаторите), като 30 от общо 100 повече похарчени лева се дължат именно на по-скъпия дизел. Като прибавим по-високата цена на всички останали стоки и услуги, включително и заради транспорта, като прибавим и 60% увеличение на горивата, които всяко домакинство плаща на бензиностанциите за личните си автомобили, стигаме до сумата от 126 лева, която всяко средностатистическо българско семейство плаща през май 2022 г. в повече спрямо същия месец на миналата година. Ако при товарните превози ръстът в цените на горивата се калкулира в цената почти автоматично, то при пътническия транспорт, който предоставя обществена услуга, нещата са в пъти по-драматични, казва още Константинов.

„Делът на горивата в себестойността на превозите е средно 50%. При 60% ръст на дизела себестойността на единица превоз се повишава с 30%. Като добавим и над 55% поскъпване на консумативи и резервни части, ръста на тока и на възнагражденията, себестойността на единица превоз е нараснала с 50%. При автобусите на метан заради близо 300% поскъпване себестойността на единица превоз се е повишила със 150%“, коментира бизнесменът.

Възлагането на всички линии за превоз на пътници е направено от общините по реда на закона за обществените поръчки, казва Константинов. 

„Един от критериите, по които се оценяват офертите на кандидатите, е цена за единично пътуване. Тя много трудно и само при форсмажорни обстоятелства може да бъде коригирана. Представяте ли си кмет и общински съвет да се съгласят с 50% поскъпване на билетите по междуградски линии и със 150% повишение на цените на градският билет? Аз – не! А дори хипотетично да допуснем, че разрешат такава промяна, представяте ли си, че ще има пътник, който може да си позволи да плати цена на градски билет в София от 4 лв., а в поголемите областни градове – между 2,50 и 3 лева. Или пък такъв, който ще плати 50 лева за билет до Варна?“, коментира Константинов.

Европа още през 2007 г.е осъзнала ролята на обществения транспорт и невъзможността му да оперира на пазарен принцип. Приет е Регламент 1370 и казва: който поръчва, той плаща разходите на превозвача плюс разумна печалба. В България обаче този регламент не се прилага, твърдят превозвачите.

Защо превозвачите искат мораториум върху ТОЛ таксите?

„Ако хранилище за жито е на 400 км от София, ТОЛ таксата на зърновоза сега е 80 лева в двете посоки. Ако бъде направена промяната, ще стане 240 лева в двете посоки или 12 лева на тон жито. А това не е единственият ТОЛ, който ще бъде калкулиран в хляба. Имаме транспорт до хранилището, до магазинната мрежа. И кой ще плати тази разлика – превозвачите или хората? Какво да кажем за пътническите превози, които са доведени до фалит без повишен ТОЛ, камо ли с тройно увеличение“, пита Ивайло Константинов.

Превозвачите не са оптимисти, че ще има положителна развръзка от спора им с правителството.

„Премиерът каза, че стартира диалога, 5 месеца, след като алармираме, че бездействието на правителството поражда инфлация, след 3 национални протеста, в два от които ограничиха конституционното ни право на такъв, след множество манипулации от рода „акциз не може да бъде възстановяван”, нищо че половин Европа го възстановява освен на своите и на нас, българските фирми. След внушението, че протестът е за субсидии, нищо че товарните превози и пътническите междуградски и международни линии не са получили и стотинка субсидия и въпреки че градските линии получават до 60% от дължимите им се пари“, казва още Константинов.

„Истината е, че правителството се нуждае от хиперинфлация и се опитва да я продуцира по всички възможни начини. В резултат на нашите протести обявиха някои смешни мерки като 50 литра гориво за гражданите с 25 стотинки отстъпка или 12,50 лв. на месец помощ за гориво, нищо че всяко семейство харчи месечно по 130 лв. повече заради инфлацията от скъпото гориво. Без дори да кажат как 3000 обекта за продажба на горива ще станат оператори на лични данни и как всеки обект ще има достъп до сървър, съдържащ данните на 7 милиона българи. Или пък онази димка с 10 лв. по-евтина винетка на фона на десетократно по-голямата сума, която всеки българин ще плати заради трикратно по-високите пътни такси за българския бизнес“, казва още той.

„Факт е, че обединеният транспортен бранш постави напълно резонни искания, които не обслужват частните интереси на превозвачите, а интересите на цялото общество. Факт е, че организирахме най-мащабните протести в България от 1997 г. насам. Факт е, че гражданите припознаха своя интерес в нашите искания и имаме над 80% подкрепа. Факт е, че правителството първоначално ни подцени, а после се уплаши и вкара репресивната машина. Ние ще отстояваме нашите искания докрай, със или без диалог“, завършва Константинов.